Антон Антонов съумява толкова органично да вплете в живописния си изказ въздействието на импресивното и експресивното начало, че за нас, зрителите, е все едно дали неговата картина има за посредник конкретната природа или е напълно освободена от нея. Защото и в двата случая картината е вместилище на един автономен свят, ненарушим в своите естетически и пластични измерения.
Но тази връзка с пластичните стойности на Живописта, която не иска да бъде заместена с други имена, извън границите на традиционния културен модел, кара зрителя да се довери на автора, колкото и трудно да е въвеждането му в автономния свят на картината. След като е влязъл в пределите на този живописен свят, зрителя се чувства в него свободно и уютно, сякаш се е озовал в света на класическата картина.
Ето защо ние имаме всички основания да оценяваме живописта на Антон Антонов като едно изцяло съвременно послание на стойности и значения, идващи от света на класическото изкуство. Или с други думи, в измеренията на нашето съвременно художествено развитие, този автор съумява да ни убеди, както навремето бе направил Сезан, че може да създава една напълно модерна като естетическо внушение живопис, но която е не по-малко стабилна и трайна от класическата картина, чието място винаги е било в музея – там където се съхраняват непреходните художествени ценности.
Максимилиан Киров
В малката книжарница на едно плевенско село, където бяхме на студентска бригада, ровейки се по рафтовете с позалежалите книги, попаднах на разказите на забравения и с тежка житейска участ Андрей Платонов. В спрялото време на сумрачната стаичка четях суровите и красиви думи на Платонов и по някакъв магичен начин, на който е способно само изкуството, ежедневието се превръщаше в приказка.
Години по-късно Иво Масларски ме заведе в Крачунка, близо до Дряново, в ателието на Антон Антонов. Не го познавах, макар че съдбата, оказа се, ни бе разхождала по едни и същи пътечки. И двамата бяхме ученици на търновския художник бай Борис Попов. Иво търсеше пейзажи и Антон прехвърляше и показваше, куп след куп, рисунки, акварели и картини с маслени бои. Светлина сякаш се процеди през времето и същото чувство на простота и истинност, като онова в селската книжарница, изпълни душата ми.
Зеленият Балкан зад прозорците на ателието се отразяваше фовистично в натрупаните платна, виолетови сенки се люшкаха, разлюлени сякаш от някакъв внезапно появил се средиземноморски Мистрал, голите къпещи се на Сезан естествено лежаха край вирчетата на дряновската река. Няколко пъти съм казвал, че най-вероятно Антон е прероден френски живописец, влюбен в красотата на меките гънки на планината и широко отворените очи на модела си.
Рядко се виждаме с Антон, нищо че живеем наблизо. Все отлагаме за малко по- късно. Но в две малки картончета, заливани и измивани с акварела, със завихрящи се черни облаци на едното и с окъпано в бял пролетен цвят селце на другото, мълчаливо си разказваме разни неща. От време на време стъкло проблясва зад прозореца на разтапящата се в маранята къщурка, някой се движи там вътре, миризма на терпентин и червено мушкато се смесват.
Антон рисува.
Милко Божков
През годините Антон Антонов се оформи като автор със свое лице. Той следва един естествен, лиричен път на развитие. Различните тенденции в развитието на съвременното изкуство – българското от началото на ХХ век, европейското, в лицето на парижката школа – несъмнено са били жалони по този път. Но това, което му помага да събира тези посоки в единна собствена лирична образност, са здравите устои на усвояваните уроци на природата. Неговите творби не могат да бъдат загубени сред творбите на другите художници. Те се разпознават. Рисунъкът следва свободната фигурация, цветните петна живеят самостоятелно или независимо, извън изграждания предмет. Жанровата характеристика не е самоцел. Усилието е насочено към естеството на Картината. От платната звучи топъл лиризъм, общочовешка достъпност на образа, интелектуално, своеобразно мислене. Това съчетание между интелектуалното начало, което не е рационално, стоплено с неговата чувствителност, го прави уникално самобитен.
Проф. д-р Чавдар Попов
Прероден модернист, който се движи в периода на 20-те и 30-те години на миналия век и се връща в съвремието, за да го актуализира. Антон Антонов се запази свеж, търсещ и най-вече съдържателен. Може да се прави студия и човек по някакъв начин да прояви своята рефлективност и чуствителност.
Димитър Грозданов
Във всяко негово произведение, аз виждам една безкрайна искреност, която идва наистина от сърцето, от срещата с природата, с богатството на света, с това, което ни дава един миг, който никога не се връща и е винаги различен.
Ирина Колбасова
Антон отстоя идеализма да прояви характер и да потърси и намери собствения си път, да се реализира, да успее, да бъде последователен, да бъде упорит и да прави изкуство напук на всичко. Той остава в полето на най-хубавото от френската поетична реалност. Вгледайте се в картините. Всеки ще направи своите открития. Тук няма тежки послания. Има опит за разговор, така както се чете хубава поезия.